За какво съжаляват най-много умиращите на смъртния им одър, разкриват най-добре

За какво съжаляват най-много умиращите на смъртния им одър, разкриват най-добре болногледачите им. Те призовават да извършите всичко, което желаете в този момент и да не отлагате повече. Най-често срещаното нещо, за което се упрекват умиращите е, че не са създали нещо за себе си и са чакали " идеалния миг ".

30-годишната Хадли Влахос работи от осем години като домакински болногледач и описа за някои от последните мисли, които пациентите ѝ са споделяли. Един от пациентите умно ѝ споделил: " Не можеш да го вземеш със себе си, когато си отидеш ", когато говорел за материални предмети.

Друг пък споделил: " Престанете да чакате идеалния миг, започнете в този момент. " Един от пациентите ѝ споделил на Хадли, че би желал да " споделя на хората какъв брой доста ги обича " и " да прекарва по-малко време на работа и повече време със фамилията ".

Хадли от Ню Орлиънс, Луизиана, също по този начин е била посъветвана от неин пациент да " прави нещата за себе си, а не за другите ".

Тя споделя: " Много хора са ми казвали, че бързо ще се сбогуват с някого и тогавашният им брачен партньор ненадейно умира. Или пък това е бил последният път, когато са разговаряли с другари или родственици.

" Те споделят, че им се желае да бяха споделили на хората какъв брой доста ги обичат. Аз ползвам това в живота си по този начин: мога да изпратя SMS на другар, който не съм виждал от години, и да му кажа, че към момента значи доста за мен, и адресирам такива известия неведнъж през седмицата. "

" Всеки един човек може да те научи на нещо. Те са изживели целия този живот. Могат да те научат на толкоз доста неща ", споделя още тя.

" Имам дребни деца и в доста случаи те ускоряват чувството ни какъв брой бързо минава времето. Това е такова положително увещание, което постоянно е отрезвяващо. "

Хадли си спомня първия път, когато един от пациентите ѝ споделил да не дава приоритет на материалните богатства, а да се концентрира върху сегашното. " Спомням си, че напусках това голямо имение, а тя беше в болничното си легло и осъзнаваше, че не можеш да вземеш нещата със себе си, когато си тръгваш ", споделя тя.

" Напуснах дома ѝ, с цел да отида в друга къща, където стените се рушаха, а тя беше в същото болнично легло, само че единственото, което имаше значение в последна сметка, бяха хората в близост, които се грижеха за нея. И двамата ми пациенти умираха, без значение какво беше паричното им състояние.

" В същото време имах доста пациенти, които бяха на 50 и 60 години и бяха работили през целия си живот, а даже не бяха съумели да се пенсионират. Говорих със брачна половинка си и споделих, че е значимо да се мисли за пенсиониране, само че че настоящия миг е също толкоз значим ".

Друг пациент съжалява, че не е отделил време по-рано в живота си, с цел да продължи кариерата си като доктор. При визитата си той споделил на Хадли да " спре да чака този съвършен миг, а да стартира в този момент ".

" Това беше от пациент, който е желал да стане доктор, само че по този начин и не го е направил поради времето, което би му лишило ", изяснява тя.

" Той погледна обратно и си намерения, че осем години са прекалено много, само че след това осъзна, че осем години минават без значение от това. В продължение на доста години възприемах тези истории и ги прилагах в личния си живот.

" Ето за какво обичам обществените медии, тъй като посланията на тези пациенти доближават до доста хора ".

Хадли се обръща към приятелите си, които не е виждала и с които не е разговаряла от известно време, с цел да им подсети, че те към момента значат доста за нея. Следващото страдание, което Хадли научи, пристигна от жена, която цялостен живот се е опитвала да впечатли другите. Тя споделила на Хадли да " прави нещата за себе си, а не за другите ".

" Тази жена постоянно се интересуваше от това какво мислят приятелите ѝ и в края на живота си беше единствената жива и осъзна, че не е правила това, което е желала да прави ", спомня си Хадли.

" Попитах я какво желае да прави, а тя не искаше да се постанова да се преценява с другите и да ги впечатлява. Каза, че купува коли и къщи, с цел да впечатли другите и да усъвършенства метода си на живот, само че ѝ се желае просто да върви на екскурзии сама.

" Със фамилията ми се опитваме да пътуваме в този момент всяка година, вместо да чакаме бъдещето ".

Едно от най-честите неща, които Хадли споделя, че пациентите ѝ от мъжки пол ѝ споделят, е, че биха желали да прекарват по-малко време на работа и повече време със фамилията. Тя споделя: " Много хора считат, че въобще не познават децата си ".

" Мисля, че дружно с това те считат, че някои неща от първа нужда в действителност не са били нужни. Може би са можели да работят 40 часа вместо 60. "

След като е прекарала осем години на тази работата, Хадли счита, че хората постоянно не се вслушват задоволително в опита на тези, които са били преди тях. " Мисля, че те се усещат доста забравени ", споделя тя.

" Те имат доста скъпи истории и уроци. Няма значение какъв брой разнообразни са били нещата. Понякога сме склонни да ги подценяваме ".

" През годините се научих по какъв начин да задавам въпроси, с цел да накарам хората да приказват с мен и от време на време това ми качество усъвършенства и връзките ми у дома ".